Окото представлява сложна оптична система, при която светлинните лъчи, изхождащи от даден светлинен източник или отразени от предмет, навлизат в него, пречупват се и се фокусират върху светлочувствителните клетки на ретината. Такава е пречупвателната способност на нормалното око. При късогледство, далекогледство и астигматизъм се наблюдава аномално пречупване, т.е. рефракционна аномалия или рефракционна грешка.

 

 

Късогледство (Myopia) – Рефракционна аномалия, при която светлинните лъчи се фокусират пред ретината. Обектите разположени на близко разстояние се виждат ясно, но далечните образи се виждат размазано.  

 

 

 

 

 

Далекогледство (Hypermetropia) – Рефракционна аномалия, при която светлинните лъчи се фокусират зад ретината. При млади хора близките и далечни обекти са ясни, но очите се пренапрягат. Водещо оплакване е главоболието. С възрастта зрението за първоначално за близо, а после и за далечно разстоние се влошава.

 

 

 

Астигматизъм (Astigmatism) – Рефракционна аномалия, при която светлинните лъчи се фокусират в две отделни точки, т.е. съществуват два фокуса(единият от които задължително не лежи върху ретината). Образите както за близо, така и за далеч са изкривени и размазани. Астигматизма може да бъде съчетан с късогледство и далекогледство.

 

 

 

Пресбиопия (Presbyopia) – Така нареченото „СТАРЧЕСКО ДАЛЕКОГЛЕДСТВО“ представлява физиологично намаляване обема на акомодацията и невъзможност за ясно виждане наблизо, най-вече поради намаляване способността на лещата да променя формата си с напредване на възрастта. На пациентите се предписват очила за близка работа.