Вашето дете и срещите му с офталмолог


ИНТЕРВЮ НА ДР. ПЕТЯ ЦВЕТАНОВА ЗА В. СЕДМИЦАТА (бр. 15, април 2014г.)

Първият задължителен преглед, който препоръчваме, е на 3 годишна възраст.

Говоря за случаите, в които няма видими отклонения – при недоносени деца, при кривене на оченцата, консултацията със специалист е абсолютно належаща и преди навършването на 3г. Следващите прегледи трябва да се правят на 5г. и 7г., защото тогава се откриват най-много отклонения в зрението, късаещи диоптри, много вродени дефекти или аномалии.

При тези три прегледа търсим далекогледство, което се преодолява с възрастта. На 14г. възраст детето отново трябва да иде на офталмолог – да се открие евентуално късогледство. Бъде ли установено, прегледите вече се правят на половин или 1г., за да се предодврати прогресирането му.

Истината е, че границите на пубертета паднаха. Съвременния живот, съвременните деца нямат нищо общо с децата преди 15-20г. Зрителното натоварване е много голямо. Преди време родителите обикновено забелязваха, че детето им има някакъв проблем, когато то тръгне в първи клас. Сега това става по-рано. Родителите са станали по-отговорни, по-стриктно спазват предписанията на очния лекар.

Родители, бъдете внимателни за т.нар. мързеливо око.

В детската възраст има разлика в зрението между двете очи. По-силното иззема функциите на по-слабото. Ако този проблем бъде открит на време, ако виждащото око е „затворено“, на слабото ще му се наложи да вижда и съответно да се развива. Ако обаче това го установим на 8-9 години, вече е късно, защото развитието е приключило.

В 90% от случаите няма симптоматика за мързеливо око, родителите по никакъв начин не могат да разберат, че проблемът е налице. Иначе основният признак е кривенето на очите, което води алармиращо родителите на преглед. Така откриваме, че едното око е по-слабо, коригираме с диопрти, тренировки, гимнастики и какво ли не. Развиваме оченцето, разбира се с основните сили на радителите, защото ние предписваме, но трябват много усилия, много грижи от страна на родителите при тези деца.

Имала съм случай, при който по-малкото братче криви оченцето, развивахме мързеливото око и всичко приключи без да се налага операция. Майката доведе баткото, но по-късно – оказа се, че и при него едното око е мързеливо, но не го криви. Съответно не сме го установили. Така че съм категорична – извън случаите, които са видими за родителите и за личните лекари, профилактичните прегледи са задължителни.

Ако до преди 10г. слънчевите очила бяха по-скоро моден аксесоар, то с промяната в климатичните условия и активността на Слъцето, то те вече са необходимост. При децата обаче не бива да се прекалява с цвета на стъклото. То трябва да има защита, но да не е с много тъмен цвят. Като цяло – слънцезащитни очила препоръчвам при деца в училищна възраст. При по-малките могат да се използват шапки, козерки, още повече, че децата трудно търпят очила. Разбира се, когато има диоптри се прибягва до фотосоларни или трайно оцветени очила с UV филтър. Хубаво е да са два чифта – за навън и за останалото време. Наясно съм, че е трудо изпълнимо в тази криза. Решат ли родителите все пак да инвестират, нека да е от лицензирана оптика, нека да са сигурни, че очилата са с произход. Не е нужно да дават купища пари – все пак марката се калкулира в крайната цена, важно е защитният фактор да е висок. Средно на пазара вървят от 30лв. нагоре, така че би могло за една съвсем прилична цена да получите защита за очите си.

Слънчевите очила са задължителни при високопланинските спортове, защото на високо лъчението е по-силно. Гледайки директно слънчевата светлина, ултравиолетовите лъчи увреждата макулата – област, намираща се в центъра на ретината. Това може да доведе до дегенеративни изменения.