Синдромът “сухо око” представлява състояние, при което непълноценно или нестабилно производство на слъзен филм води до симптоми на сухота на очите. Това е едно от най-често срещаните състояния на очите и честотата му продължава да се повишава. То засяга повече жените, отколкото мъжете, като често пъти първите му прояви са при пациенти на възраст между 40 и 60 години.

Сълзите се произвеждат от слъзната жлеза и многобройни малки жлези в конюнктивата и клепачите. Мигането разпределя равномерно сълзите по повърхността на конюнктивата и роговицата на всеки 5 до 10 секунди. Същевременно, част от сълзите се изпарява, а останалата изтича в носа.

 

Върху конюнктивата и роговицата сълзите образуват тънък филм, който се състои от три слоя:

 

- Вътрешният слой е слизест и опакова конюнктивата и роговицата, отстранява чуждите тела и мъртвите клетки. Също така, той се прилепва към водоотблъскващата повърхност на роговицата и позволява на водата от средния слой да овлажнява роговицата.

 

- Средният слой се състои от вода. Той овлажнява конюнктивата и роговицата, като им позволява да остават прозрачни, а клепачите да се движат по-гладко над тях. Отмива чуждите тела и заглажда леките неравности по роговицата. Съдържа кислород и хранителни вещества, необходими за метаболизма на роговицата и протеини, които отблъскват бактериите.

 

- Външният слой се образува от масла, които забавят изпаряването на водата и стабилизират слъзния филм.

Причините за синдрома „сухо око” са многобройни. Все пак, обичайно няма органични причини, така че състоянието най-вероятно се дължи на вродени или придобити заболявания на окото, слъзния канал и нервите или на някои общи състояния на организма. Тази най-често срещана форма на синдрома “сухо око” се влошава с напредването на възрастта, употребата на лекарства, материали за грижа за контактни лещи и преди всичко, на влияния на окръжаващата среда: сух въздух, вятър, никотин, пушек, изгорели газове и продължителна работа пред компютърен монитор.

Диагностициране:

За диагностицирането на "сухото око" се използва оцветяването на повърхностните тъкани на окото с различни багрила. Изследва се времето на разкъсване на слъзния филм, като сълзите се оцветяват с флуоресцеин. Тестът се прави от очен лекар на биомикроскоп със специален син филтър.

Оплакванията за сухо око варират от болка, дразнещо чувство или парене на очите, сухота, сърбеж, парене, чувство за чуждо тяло, глождене, до замъгляване на зрението, дразнене от светлина, умора на очите, общ дискомфорт. Често се наблюдава и сълзенe. Оплакванията се усилват в края на деня, обострят се обикновено при резки климатични промени, престой в помещения с климатични инсталации, при продължително взиране и се подобряват след затваряне на очите. Продължителното дразнене застрашава зрението. Може да се появи възпаление, което да увреди роговицата на очите.

 

Методите за лечение на сухо око са различни в зависимост от тежестта на състоянието: