Препоръките за добра практика на Българското дружество по ендокринология са следните: пациентите с първи тип диабет да се преглеждат от очен лекар три до пет години след диагностицирането, а с диабет тип 2 скоро след поставянето на диагнозата. След това прегледите трябва да се провеждат ежегодно (Препоръки за добра практика по захарен диабет, Българско дружество по ендокринология, София, 2005, стр 38). Методичните указания по захарен диабет бяха обсъдени и приети на Консенсусна конференция, организирана от Българско дружество по ендокринология, на 02.04.2004 година с участието на 120 ендокринолози от страната.

Диабетната ретинопатия често води до слепота и инвалидност! Най-важен е агресивният контрол на кръвната захар, серумните липиди, телесното тегло и кръвното налягане.

Kакво представлява диабетната ретинопатия?

Диабетът се дели на два типа: диабет тип 1 ( развива се предимно в детската възраст) и диабет тип 2. Диабетът засяга всички органи и системи в организма. Но най-насочено неговите усложнения се появяват в очите, в периферните нерви и в бъбреците. Очните усложения са свързани с т.нар. диабетна ретинопатия. Това са промени в съдовете на ретината, на нивото на малките съдове. Те постепенно прогресират, водят до кръвоизливи в ретината или както е прието да се казва - кръвоизливи в очните дъна. С течение на времето тези кръвоизливи могат да станат много по-големи. Може да се получи оток в централната част на ретината.

Диабетната ретинопатия обикновено засяга двете очи и има две основни форми:

Непролиферативна форма - много по-често срещана и с по-леко протичане, но твърде често се съпровожда с развитието на диабетен макулен едем-увеличаване дебелината на ретината в областта на макулата и значително влошаване на зрителната острота.

Пролиферативна форма - по-рядко срещана, но много по-тежка като изява и прогноза.


Прогресирането на диабетната ретинопатия води до разрастване на новообразувани съдове и към предния сегмент на окото. Възможно е да се стигне до т. нар. вторична глаукома. 

Винаги трябва да имаме предвид, че диабетът не е едномоментно заболяване, т.е. инцидент, който не се повтаря в бъдещето и се лекуват само еднократните усложнения. Диабетът е хронично заболяване, чийто прогрес трудно може да бъде спрян. 


Болният трябва да бъде под наблюдение от офталмолог през целия си живот.
 

Кога настъпва диабетната ретинопатия?

При двата типа диабет е различно. При диабет тип 1 се предполага, че в първите 10 години няма промени в очните дъна. Оттам-нататък тези болни трябва да бъдат проследявани всяка година. Т. е. ендокринологът, който следи пациента, ежегодно да го изпраща на консултация с очен лекар. 

При началните промени в очните дъна се прави т. нар. флуоресцинова ангиография. Това е изследване с контрастно вещество, което се вкарва във вената и се следи неговото появяване в ретината. Така се прави заключение има ли някакви увреждания. Обикновено става дума за зони в ретината, които не се хранят - т. нар. исхемични зони, които се третират с лазер. След приключване на лечението е желателно да се направи отново снимка, за да се види дали това третиране е било достатъчно. Тези пациенти не бива да си мислят обаче, че са излекувани. Тук до известна степен се къса нишката между джипито, ендокринолога и офталмолога. Има много пациенти, които са редовно следени от техния личен лекар, но не са проверявани от офталмолог. А понякога промените са много тежки, без да засегнат централното зрение.

Как се доказва диабетната ретинопатия?

Офталмологът започва рутинен преглед, който включва изследване на зрителната острота, после оглед на предния сегмент на окото и накрая - разширение на зениците заради очното дъно. 

Първоначалните промени от диабета се откриват именно в очните дъна (кръвоизливи, исхемични зони). Ако има такива промени, пациентът се изпраща в специализирано заведение за флуоресцинова ангиография.

Какво е лечението?

То бива медикаментозно, лазерно и хирургично. Медикаментозното е само помощно средство. То може да бъде свързано с укрепване на съдовете, които се нарушават при диабет. Но в напредналите стадии не може да помогне. 

В най-тежките стадии на заболяването се пристъпва към хирургично лечение. При пролиферативната форма то се състои в изчистване на кръвоизливите, на мембраните, третиране с лазер по време на операцията. Ретината се залепва с газ или със силиконово масло. 
 

Какво означава добър контрол на основното заболяване?

Агресивен контрол на кръвната захар, контрол на серумните липиди, контрол на телесното тегло и контрол на кръвното налягане. Необходимо е да се постигне стабилизиран процес на диабета, за да има успех в лечението на усложненията.

Най-тежкото засягане е отлепването на ретината!

Лечението никога не спира!

Пациентът има измамно чувство за здраве и съответно не търси офталмологична помощ!

При диабет тип 2 много често диагностицирането е в стадий, в който очните промени са настъпили!